|
При движението по орбитите си планетите от Слънчевата система периодично заемат спрямо Слънцето и Земята характерни позиции, които са от съществено значение за наблюдението им. Тези позиции са известни под общото название конфигурации на планетите и са различни съответно за долните и горните планети. Когато дадена планета и Слънцето имат равни еклиптични дължини те са в съединение (виж фигурата). При долните планети (Меркурий и Венера) имаме долно (a) и горно (b) съединение. Ако при долно съединение планетата има еклиптична ширина по-малка от 15' се наблюдава преминаване пред Слънчевия диск, наречено пасаж. Другите две конфигурации характерни за долните планети са техните максимални елонгации - източна (c) и западна (d). Моментите на тези позиции определят периодите най-подходящи за наблюдение на съответната планета, особено когато става въпрос за Меркурий, поради неговата близост до Слънцето. При горните планети (от Марс до Плутон) отново имаме съединение (f), а моментите, когато еклиптичните дължини на планетата и Слънцето се различават със 180°, се означават като опозиция (или противостояние) (e). Останалите две конфигурации на горните планети се наричат квадратури, съответно източна (g) и западна (h). |
|
 |
|
|